Село Радуил е известно с много неща, включително и с писаните за него отзиви от популярни български писатели. Освен това мъже от населеното място дават живота си по време на Септемврийското въстание, от които по-известни са Никола Стамболийски, Петър Капитански и Никола Капитански. В селото докато е болен от туберколоза и с цел лечение на чист въздух, е изпратен символистът и поет Христо Смирненски. За съжаление той губи битката с болестта и умира само на 25 години. Христо Лозев, виден български склуптор, също за известно време живее в селото, но в тази връзка не бива да забравяме споменаването и на Николай Хайтов. В продължение на две години между 1952-54 Хайтов е лесовъд, но по време на работа влиза в конфликт със своите шефове. Причина за споровете е отпуснатата суха дървесина с негово позволение за нуждата на населението. А иначе споменатият Лозев е автор на паметника на падналите във войната от 1912-та година.
По-късно – през 1915-та, името му пак се споменава, но този път във връзка с изработването на пощенски марки. Хайтов пък дава доста добри писмени сведения за престоя си в село Радуил в своето произведение от 1988-ма година, озаглавено Дневник – книга първа. В творчеството си Хайтов има забележителните по своя уникален стил на писане и тематика Диви разкази, а е и сценарист на популярния тв сериал Капитан Петко Войвода. Считан за мнозина на моменти като скандална личност с наклонности да плагиатства, Хайтов включва в портфолиото си и биографични данни за Васил Левски и по-конкретно за мястото на неговия гроб. Чешма – паметник д берелеф на Хайтов се издига от местните жители през 2009-та, когато се отбелязва 90 години от неговото рождение. До къщата, била роден дом на Хайтов по време на престоя му, има обособен парк с беседка. Към днешна дата населеното място може да се похвали с много постижения и на първо място това са отлично оборудваните водопровод и канализация. Най-голямото предприятие е цех за преработване на материали от дърво, а близо 70 процента от улиците са идеално асфалтирани. Два големи мобилни оператора – Виваком и А1, имат антени в селото.
Сред най-известните забележителности в селото е църквата Свети Никола,която може да се отнесе към годините на десетото столетие, а след нея се нарежда манастирът Света Богородица. Той разполага със спални помещения и кухня, следователно туристите в Радуил биха могли да го използват като място за нощуване. Традиционният селски събор е всяка година на 15-ти август, деня на Богородица. Но в началото на септември друго едно събитие също обира овациите на местните жители, при това то е с международен отенък. Става дума за бобения фестивал, който трае цели четири дни. Богатата фолклорна програма е представена не само от родни, но и от чуждестранни певци и танцьори. Георги Божилов с прозвището Гебо е основател на бобения фестивал, но той за съжаление вече не е между живите. Радуилският боб е толкова известен и вкусен в цялата страна, че по време на управлението на Фердинанд му е връчен специален златен медал по време на Пловдивския панаир.
